Титан - луната с атмосвера

Ако Титан обикаляше около слънцето самостоятелно, то със сигурност щеше да е най-интересният обект за изследване в Слънчевата система. С размерите на планета от земен тип, спътника има плътна атмосфера от азот и метан, повърхността му е осеяна с органичен материал и метанови езера. Всъщност Титан е сестрината „планета” на Земята, а не Венера.

Въпреки, че този свят е много по-студен, неговата атмосфера поразително прилича на атмосферата на ранната Земя. Освен това в атмосферата на Титан протичат фотохимични процеси и органична химия, което прави спътника лаборатория за търсене на началото на живота.

Данни от сондата Хюйгенс, която кацна на Титан през януари 2005 г. и орбиталния апарат Касини показаха, че на повърхността на втората по големина луна в Слънчевата система протичат процеси, които са сходни със земните – дъжд, вятър, вулканизъм, тектонична активност, реки и езера, които оформят релефа на Титан. Въпреки това, температурата на повърхността е -179 C и химичните процеси са коренно различни от тези на Земята. Например метана на Титан изпълнява много от функциите на водата на Земята.

Сондата Хюйгенс кацна в светъл район, наречен Адири и направи снимки на ниски хълмове и сухи речни корита, които достигат до тъмна равнина. Учените предполагаха, че тъмната равнина е езеро или кален терен, но сега се знае със сигурност, че това е твърда повърхност. Учените смятат, че на Титан вали рядко, но когато завали се образуват огромни бури.

На Титан не са открити много кратери от сблъсъци с астероиди и комети. Това предполага, че повърхността редовно се променя в следствие на течаща смесица от метан, вода и амоняк, които най-вероятно извират от горещи извори или биват изхвърляни от вулкани. В момента се смята, че вулканизма е основният източник на метан на спътника. Все пак на Титан няма огромни океани, както се смяташе преди, а из повърхността са пръснати пясъчни дюни и езера на полярните региони.